ОТПУСКИ. ВИДОВЕ И РЕД ЗА ПОЛЗВАНЕ

Правната регламентация на отпуска се съдържа в:

– чл.48 ал.5 от Конституцията на Република България;

– чл.155 – чл.178 от Кодекса на труда

Най-общо отпуските биват два вида: платен отпуск и неплатен отпуск, като по-долу ще разгледаме накратко основните черти на всеки от тях.

  1. Платен отпуск

Платения отпуск представлява период от време, през който работника (служителя) не е на работното си място, не полага труд, но получава договореното си възнаграждение. Основната функция на отпуска е почивка на работника (служителя). Продължителността на отпуска се измерва в работни дни и работни часове.

 Работника (служителя) има право да ползва платен годишен отпуск след придобиването на 8 месеца трудов стаж.

Размер

Платения отпуск е два вида: основен и удължен. Разликата между тях е в размера на отпуска в дни. Размерът на основния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 20 дни годишно. Някои категории работници (служители) имат право на удължен годишен отпуск. Кръга на тези лица е посочен в Наредба на Министерския съвет.

Чл.156 от КТ установява още два вида платен отпуск:

  1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни“;

  2. за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни“.

В трудовия договор, между работодателя и работника (служителя) може да бъде договарян по-голям размер на платения годишен отпуск.

 Ред за ползване

Годишния платен отпуск може да бъде ползван наведнъж или на части.  Работника (служителя) следва да ползва платения отпуск до края на календарната година, за която той се отнася. Искането за ползване трябва да съдържа началната дата, от която ще се ползва отпуска и за какъв период от време. Отпускът се ползва с писменото разрешение на работодателя.

Съгласно чл.173 ал.4 от КТ работодателят има право да предостави ползването на платения годишен отпуск, от работника (служителя) и без неговото съгласие в следните случаи:

по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага“.

Ползването на платения годишен отпуск не може да бъде прекъсвано, освен с писменото съгласие на двете страни.

Работодателят може да отложи ползването на част от платения отпуск (не повече от 10 дни) за следващата календарна година.

Също и по писмено искане на работника и със съгласието на работодателя ползването на част от платения отпуск (не повече от 10 дни) може да бъде отложено за следващата за следващата календарна година.

Не може да бъде договаряно да се заплаща неизползваната част от платения годишен отпуск. Изключение от това правило се прави при прекратяване на трудовото правоотношение.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.176а от КТ:

Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност“.

II. Неплатен отпуск

Неплатения отпуск представлява продължителен период от време, през който работника (служителя) не полага труд,  но се пази работното му място. Както и при платения отпуск, предназначението му е почивка на работника (служителя), който още не е придобил право да ползва платен  отпуск или е изчерпал полагащия му се такъв. Неплатен отпуск се ползва по желание работника (служителя) и задължително със съгласието на работодателя.

Съгласно чл.160 ал.3 от КТ:

Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет“.