В практиката често се използва т.нар. граждански договор, вместо трудовия договор. Знаем ли, обаче какви са приликите и разликите между тях?
На първо място следва да се има предвид, че гражданския договор е подчинен на облигационното законодателство, а не на трудовото. Поради това, за него не важат строгите ограничения на трудовия договор, съществува по-малък контрол от страна държавната администрация (инспекцията по труда), налице е по
голяма гъвкавост при договаряне на условията по него.
Няма изискване за форма на този договор, но с оглед неговото доказване се препоръчва той да бъде сключен в писмена форма.
В нормативната уредба гражданския договор не е регламентиран изрично. Най-общо казано той се подчинява на правилата за Договора за изработка (когато предмета е извършване на определени фактически действия, например: поправка на вещ) или на правилата за Договора за поръчка (когато предмета е извършването на правни действия например: сключване определена сделка).
Правната уредба на Договора за изработка се съдържа в чл.258 – 269 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В чл.258 от ЗЗД е посочено:
„С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение“.
Ако не е договорено друго изпълнителя трябва да извърши възложената работа със свои средства. Изпълнителят следва да извърши работата така, че тя да бъде годна за нейното предназначение. Обикновено Договорът за изработка се сключва за еднократно действие, но няма пречка той да бъде сключен и за многократно повтарящи се действия в рамките на определен срок.
Правилата за Договора за поръчка са посочени в чл.280 – 292 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. чл.280 от ЗЗД
„С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия“.
Довереника е длъжен да изпълни поръчката лично. Доверителят от своя страна трябва, при поискване, да предостави на довереника средствата, необходими за изпълнението на възложеното и да му заплати направените разходи. Този договор често се придружава от пълномощно, с което доверителя овластява довереника да го представлява пред трети лица, с оглед изпълнението на поръчката.
От гореизложеното е видно, че предмет на гражданския договор е предоставянето на определен резултат, за разлика от трудовия договор, където предмета е предоставяне на работна сила за определено време (работно време).
Следва да се има предвид, че работника (служителя) има повече права по Трудовия договор, отколкото изпълнителя (довереника) има по гражданския договор, в това число: фиксирани работно време, определени условия на труд, болнични, отпуски и др. Работника (служителя), също така има право на обезщетение за безработица в случай на прекратяване на трудовия договор.