Работникът (служителят) носи имуществена отговорност, когато е настъпила вреда в резултат на небрежност при или по повод изпълнението на служебните му задължения. Ако вредата е причинена умишлено или съставлява престъпление, отговорността се реализира съгласно разпоредбите на гражданското, административното или наказателното законодателство.
Не подлежи на обезщетение, от страна на работника (служителя), вреда – настъпила в резултат на нормален производствен процес и/ или търговски риск.
Работника (служителя) дължи обезщетение за причинени вреди, но не и за пропуснати ползи. Размера на причинената вреда се определя към момента на нейното причиняване, а ако той не може да бъде определен – към момента на откриването й.
Имуществената отговорност на работника (служителя) бива два вида:
- Ограничена имуществена отговорност.
В тези случаи размерът на отговорността е както следва:
– до размера на причинената вреда, но не повече от месечното трудово възнаграждение, когато вредата е причинена от работник (служител);
– до размера на причинената вреда, но не-повече от 3 месечното трудово възнаграждение, когато вредата е причинена от ръководител.
Горните суми се дължат и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работници (служители).
Когато работникът (служителят) притежава качеството „отчетник“ – т.е. отговаря за събиране, разходване, описване и отчитане на пари или материални ценности, същият отговаря спрямо работодателя до размера на причинените вреди, но не повече от 3 месечното му трудово възнаграждение.
- Пълна имуществена отговорност
За липси, когато работника (служителя) притежава качеството „отчетник“ (виж по-горе), отговорността е в пълен размер, заедно с дължимата лихва.
Когато вредата е причинена от няколко работници (служители), те отговарят:
– при ограничена отговорност: съобразно участието им при причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено – съобразно размера на трудовите им възнаграждения;
– при пълна отговорност: солидарно (всеки от работниците/ служителите отговаря за цялото задължение. Ако обезщетението е събрано от само един от тях, то той има право на регресен иск срещу останалите).
- Реализиране на имуществената отговорност
Преди всичко следва да е налице доказано основание за налагане на имуществена отговорност. Такова основание може да е: допуснат брак в производството, поради небрежност; счупено или повредено имущество на работодателя, при изпълнение на трудовите задължения и т.н.
Размера и основанието на ограничената имуществена отговорност на работника (служителя) се определят от работодателя със заповед. Тя се издава в срок до 1 месец от откриването на вредата, но не по късно от 1 година след нейното причиняване. Когато вредата е причинена от ръководител и/ или отчетник (виж по-горе) заповедта се издава в срок до 3 месеца от откриването на вредата, но не по късно от 5 години след нейното причиняване.
Заповедта се издава в писмена форма, като нейното връчване следва да бъде документирано. Отказа от страна на работника (служителя) да получи заповедта обикновено се удостоверява с подписите на двама свидетели.
Работникът има право оспори заповедта в едномесечен срок, след нейното издаване. В този случай работодателят може да се обърне към съда.
Ако заповедта не бъде оспорена, работодателят удържа съответната сума от трудовото възнаграждение на работника (служителя). В случай, че сумата не може да бъде събрана от трудовото възнаграждение на работника (служителя) – например поради прекратяване на трудовото правоотношение, сумата се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следва да се има предвид, че пълната имуществена отговорност може да бъде реализирана само по съдебен ред, след влязло в сила съдебно решение.
При допълнителни въпроси не се колебайте да се свържете с мен