Правната уредба на трудовия договор се съдържа в: чл.61 – 76 от Кодекса на труда (КТ); НАРЕДБА № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор; НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Загл. изм. – ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 25.02.2011

Страни по трудовия договор са работодател и работник (служител). Договорът следва да бъде сключен преди започването на работа. Трудовия договор е формален. Законодателят изрично е предвидил писмена форма за сключването му, с оглед на неговата действителност. В срок до три дни от сключването на договора или неговото изменение работодателят е длъжен да го регистрира в съответната териториална дирекция на НАП.

В чл.66 ал.1 от КТ са изброени изчерпателно задължителните реквизити, които трудовия договор трябва да съдържа, а именно:

„Чл. 66. (1) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:

1. мястото на работа;

2. наименованието на длъжността и характера на работата;

3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;

4. времетраенето на трудовия договор;

5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

8. продължителността на работния ден или седмица“.

Всяка страна получава екземпляр от трудовия договор. Той трябва бъде подписан от  работника (служителя). Ако работодателят е юридическо лице, договорът се подписва от неговия представител (управител/ директор и т.н.).

Трудовият договор може да бъде сключен за определен срок или неопределено време. Срокът на трудовия договор за определен период не може да надвишава 3 години. Работниците (служителите), които са страни по срочен трудов договор имат същите права каквито имат тези по безсрочен договор. Ако след изтичането на срочния договор работника продължи да полага труд, със съгласието на работодателя, повече от 5 дни, срочния договор се превръща в договор за неопределено време, при условие, че длъжността е свободна.

В чл.70 – 71 от КТ е уредена правната възможност да бъде сключен договор със срок на изпитване. В този срок следва да бъдат проверени уменията и квалификацията на работника (служителя). От гледна точка на работника (служителя), същия има възможността да тества дали работното място е подходящо за него. Срокът на изпитване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. През този период страните по договора имат същите права и задължения като по окончателен трудов договор. Срокът на изпитване може да бъде уговорен както в полза на работодателя, така и в полза на работника (служителя). Ако това не е посочено в договора  изрично се счита, че срокът е уговорен в полза на двете страни. До изтичането на изпитателния срок страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване има право да прекрати договора без предизвестие. В случай, че не бъде прекратен в срока за предизвестие, трудовия договор става окончателен.